В литература съществуват разнообразни подходи за изготвяне на бюджети, които се различават по етапите, последователността и методите на изработване. Всеки подход има свои предимства и недостатъци, и съответният избор трябва да бъде съобразен с особеностите и нуждите на предприятието. Знанието на различните методи дава възможност на финансовите анализатори да изберат този, който най-добре отговаря на спецификата на бизнеса и целите на разглежданото предприятие.
Традиционен подход
Традиционният подход за съставяне на бюджета се характеризира със събирането на отделните компоненти на бюджета, като например бюджетите на отделните подразделения и разходни центрове. Този подход е известен и като корективен. Един от основните му недостатъци е липсата на гъвкавост, тъй като бюджетите се изготвят за конкретен обем на дейността, без да се отчитат промените в действителността.
Този тип „статични“ бюджети се използват най-вече при ситуации, когато прогнозите за обема на дейността и поведението на разходите са с висока степен на точност. Въпреки това, в практиката е почти невъзможно да се предвидят всички променливи, което прави този подход труден за приложение в динамични условия.
Плаващ бюджет (Rolling Budget)
Плаващият или гъвкав бюджет е метод, който позволява редовно обновяване на бюджета в рамките на фиксиран период. Това дава възможност за актуализиране на прогнозите и ревизиране на плановете спрямо ново-постъпващата информация. Често се използва в предприятия с добре развити системи за нормативни разходи. Предимствата му включват по-голяма точност и актуалност на бюджетите, но той изисква допълнителни усилия и административни разходи, тъй като включва създаването на нови бюджети през определен период от време.
Нарастващ бюджет
При нарастващия бюджет се преизчисляват само тези статии, които се очаква да се променят, като се преглеждат само например нарастващите разходи. Техниката е удобна за по-лесно съставяне на бюджета, но има своите недостатъци. Един от тях е, че нарастващите разходи често не се обосновават достатъчно прецизно, а също така може да има влияние от слабости в предходните години. Понякога този подход води до залагане на завишени разходи с цел осигуряване на буфер при бъдещи проверки.
Бюджетиране на нулева база (Zero Based Budgeting)
Методът на бюджетиране на нулева база започва с оценка на всички разходни проекти и преценка на тяхната ефективност. Фокусът е върху инвестирането в дейности, които могат да оправдаят разходите си, като основната цел е увеличаване на просперитета на предприятието. Въпреки че този подход може да бъде много ефективен, прилагането му е трудно и скъпо, тъй като изисква задълбочен анализ на всеки разходен проект. Често се използва в публичния сектор, където е необходимо внимателно преразпределение на ограничените ресурси.
Бюджетиране основано на дейността (Activity-Based Budgeting)
Бюджетирането, основано на дейността, предлага подход, при който разходите са свързани не с отделни центрове или функционални звена, а с конкретни дейности, които предизвикват тези разходи. Този метод се явява продължение на концепцията за разпределение на непреките разходи при формирането на себестойността, известен като метод на ABC (Activity-Based Costing). Той изисква подробно дефиниране на дейностите и връзките между тях, като е важно всеки център на отговорност да има ясно дефинирани права и задължения.
Фактори, които влияят на избора на подход
Изборът на метод за изготвяне на бюджета зависи от редица фактори, като например използваният метод за калкулиране на себестойността на продукцията, организационната структура, спецификата на производствения процес и модела на счетоводната организация на разходите. Всеки от тези фактори трябва да бъде взет предвид, за да се избере най-подходящият подход.
Принципи за изграждане на бюджетната система
При изграждането на бюджетната система се прилагат различни принципи на управление, като например „от горе надолу“, когато висшестоящите ръководители задават целите и изискванията, и „отдолу нагоре“, когато предложения идват от по-ниските нива. Най-често се използва консултативният принцип, при който управлението обсъжда бюджета с подчинените, но окончателното решение остава на висшето ръководство.
Ролята на финансовите анализатори в процеса на бюджетиране
В процеса на съставяне на бюджета активно участие вземат счетоводителите и финансовите анализатори. Те изготвят инструкциите за съставяне на елементите на бюджетната система, подготвят стандарти за разходите и свързват отделните елементи на бюджета чрез бюджетни таблици и справки. Събраната информация се предоставя за анализ и финално приемане.
Процесът на бюджетиране е сложен и многопластов, като правилният избор на подход може да има решаващо значение за успешното функциониране на предприятието. Независимо от методите и принципите, които ще се използват, е важно бюджетите да отразяват реалните нужди и цели на организацията, като се съчетаят с точни и своевременни прогнози.
Тази публикация е създадена с цел да предостави информация в областта на финансовия мениджмънт, като обяснява основни теоретични понятия. Използването ѝ трябва да бъде ограничено само за образователни цели, в съответствие със Закона за авторското право. Публикацията не представлява финансов или инвестиционен съвет и не бива да се използва за такива решения. „Прегор Финанси“ ЕООД не носи отговорност за резултатите от използването на тази информация.
